Бяла приказка с неочакван край

За да може една лавина да види бял свят, са необходими две неща - сняг и наклон. Наклонът трябва да е между 25 и 60 градуса. Под 25 градуса е малко вероятно снегът да тръгне надолу, а над 60 градуса той не се задържа въобще върху релефа. Според данни на ANENA (Френската агенция за изследвания на снега и лавините) „идеалният“ наклон за образуване на лавини е 38 градуса. Снежната покривка от своя страна трябва да бъде в нестабилно състояние. Това зависи от вида на снеговалежа и начина, по който снежните кристали (снежинките) са успели да се преобразуват, след като паднат на земната повърхност. Върху тези параметри влияят множество фактори - температура на въздуха, скоростта и посоката на вятъра, изложението на склона, характера на релефа...

Всеки снеговалеж или силен вятър, който пренася сняг, водят до образуването на отделен снежен слой. Всеки снежен слой от своя страна има различни характеристики - дебелина (в зависимост от продължителността и интензивността на валежа), вида на кристалите в него и твърдост.

Лавината се образува, когато тежестта, оказана върху горните снежни слоеве, пречупи връзката им с по-долните (които могат и да не са образувани от сняг - тревни площи, скали или по-едра растителност). Тогава отчупеният горен слой започва да се пързаля върху долните такива. Натоварването, което предизвиква лавината, може да бъде причинено съвсем естествено от нов сняг, паднали парчета лед, камъни или снежни козирки... Промяна в температурата на въздуха също може да повлияе върху преобразуването на снега - когато температурата е много ниска, новият сняг не може да се свърже с основата, а когато температурите са високи, връзките между пластовете се нарушават и пак е налице лавинна опасност. Натискът, който образува лавината (това става в 90% от случаите, когато хора попадат в снежно свличане), може да бъде причинен и от човек, който преминава (пеша, със ски или сноуборд) върху нестабилната покривка. Противно на обществено приетата представа, силен звук не може да предизвика лавина.

Видове лавини

За разлика от отровните гъби при лавините няма повече или по-малко опасни, а по-скоро има повече или по-малко смъртоносни. В книгата „Лавинна безопасност“ на инж. Момчил Панайотов (ръководител на „Образователна програма за безопасно практикуване на зимни спортове“ към Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил) се посочват три основни групи лавини - от мек сняг, снежни дъски и прашни.

Лавините от мек сняг също се делят на два вида - съответно от сух и от мокър сняг. Първите се образуват най-често непос­редствено след или дори по време на снеговалежа. Формата на тези лавини прилича на круша. Тяхната плътност не е голяма и поради тази причина масата и ударната им сила са незначителни в сравнение с останалите снежни свличания. Лавините от мокър мек сняг се образуват при сходни условия, но снегът в тях е значително по-тежък (което от своя страна допринася за причиняването на тежки травми на попадналите в подобни свличания). Снежните дъски се образуват при пренасянето на снежните кристали от вятъра. Една снежна дъска на практика представлява плътно свързан снежен слой (според инж. Панайотов най-често с малки размери - широчина 20-35 м и дължина до 100 м), който се откъртва. Те са изключително плътни и развиват много висока скорост.

Прашните лавини са най-смъртоносни и разрушителни. „Състоят се от течаща снежна маса и движещ се над нея турбулентен облак. Той е изграден от смес на въздух и сняг и има 10 пъти по-висока плътност от тази на въздуха. Характерно за тях е, че се движат с много висока скорост - до 300-400 км/ч“, обяснява инж. Панайотов. Подобни лавини обаче не са типични за българските планини.

Безопасност

Теоретично по всяко време през зимата, когато има сняг и наклон, може да се образува лавина. На практика обаче нивото на съществуващата лавинна опасност варира. То бива оценявано от компетентните органи (в България това е „Планинската спасителна служба“) и съобщавано публично. Европейската скала за лавинна опасност е съставена от пет степени (1 - ниска, и 5 - много висока). Освен тази ориентировъчна информация, за да се избегне попадане в лавина, човек трябва да подбере правилно маршрута, по който смята да премине (поради тази причина много често зимните и летните трасета в планините минават през различни места).

За тези, които практикуват активно зимни спортове извън обработените терени, специализираната екипировка е от жизненоважно значение. Трите задължителни елемента са лавинната сонда (с която се пробива снегът при издирване на пострадал), лавинната лопата и лавинният предавател (уред, който излъчва радиосигнали и служи за позициониране на затрупания от лавина човек). Статистиките показват, че шансовете за един човек, попаднал в лавина, да оживее намаляват много бързо с времето (според инж. Панайотов 20% от затрупаните оцеляват след първите 30 минути и едва 13% след първия час), т.е. той трябва да бъде изровен в първите няколко минути след затрупването. Това може да стане единствено ако пострадалият не е сам и около него има други незатрупани хора. Естествено последните трябва да имат поне минимални познания в областта на издирването на пострадал (което не е кой знае колко сложно всъщност).

Лавини в България

Въпреки че на практика лавина може да се образува навсякъде, където има условия за това, в българските планини има определени местности и склонове, където свличането на снежни маси е силно вероятно. На Витоша най-опасният склон е т.нар. Лавина (склонът до пистата „Горно лале“). Според инж. Момчил Панайотов това се дължи на близостта до ски лифтове и съответно честите посещения. Поради същите причини са лавиноопасни са и улеите на връх Голям резен (между Резньовете). Инж. Панайотов посочва още няколко потенциално опасни района - улеите в района на Комините, склоновете до Капакливец (при зелената писта), стръмният склон под лифт „Романски“ и местността Казана до хижа „Академика“. Дори пистата „Боби“ може да бъде опасна при обилни снеговалежи и западен вятър. По думите на инж. Панайотов в района на Боровец в Рила рискова местност е Лавината в дясно от 3-и Маркуджик, западните склонове на Маркуджиците, Дяволския улей (под връх „Мусала“), южните склонове на Мусала. В района на връх Мальовица почти всички склонове са лавиноопасни при нестабилни снежни условия. Около хижа „Рилски езера“ опасни райони са улеите както и северният склон на връх Отовица и големият улей до Скакавишкия водопад.

В Пирин и в района на Банско също има множество рискови склонове - местността Ечмище (известна като Дупките и Чашата), улеите по северната и западната страна на връх Тодорка. Според инж. Панайотов риск от лавина има и на самата Бъндеришка поляна. Това е т.нар. лавина Палашица, която е в непосредствена близост до пистата. При разчистването на терена там е била изсечена гора, която по думите на инж. Панайотов е била естествена защита на поляната.

Горните редове може да са ви стреснали. Въпреки това е добре да знаете, че ако спазвате всички правила за безопасност или карате единствено по обработени писти, рисковете от попадане в лавина влизат в съвсем допустими граници.